Обширно житие на народния будител

д-р Петър Берон

"Каквото правиш, прави го добре
и мисли за бъдещето"
                                                   Д-р Петър Берон

   Д-р Петър Берон, известен още и с името Петър Хаджи Берович, е роден през 1799 год. в гр. Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си българин. Първоначалното си образование Берон получава в родния си град, прочут със своите училища през онова време. Още през 1741 г. тук е било построено първото училищно здание за килийна наука в България. В него са учителствували видни на времето си учители, между които Поп Стойко, известен после като Софроний Врачански, Даскал Андонаки, при когото Берон получил килийно образование, и прочутият "елинобългарски" учител Райно Попович, при когото Берон е бил за късо време ученик.
   След звършването на Котленското училище, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През руско-турската война, обаче, баща му е ограбен и разорен от турците и това принуждава Берон да напусне Котел, за да търси работа другаде. През 1815 г. той се установява във Варна, а след две години заминал за Букурещ, където постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години. Там Петър Берон получил солидно класическо образование.
   След "Влашката завера", в която по мнението на някои Берон взел участие, той заедно с други младежи през 1821 г. заминал за гр. Брашов - Трансилвания. Там се запознава с българина от Сливен Антон Йованович, на чийто деца Берон скоро става учител.    В този град той попаднал в условия, които създават от него благодетел на българския народ и възродител на българското училище.    Сам Антон Йованович е бил образован и родолюбив българин, който подпомагал не само българската емиграция, но и младежи българи следващи в чужди училища. Със своето родолюбие Атон Йованович дава пример и на Берон да работи за напредъка на българския народ чрез училището, като идеал за народополезна дейност.    Сам минал през килийното образование и неговата училищна методология и получил богат опит от следването си в Букурещ и Брашов, Берон решава да посвети живота си в служба на българското народно образование.
   Съставеният от Берон буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович. Последният обикнал Берон и го изпратил да придружава децата му на учение в Германия, където Берон записал да следва медицина. През 1832 г. той завършил Мюнхенския университет и заминал за Букурещ където се установил лекар на частна практика, но същата година получава службата окръжен лекар и се мести в Крайова.
   През 1839 г. Берон се отказва от професията си на лекар и със свои роднини образувал търговско дружество, ръководено от Н. Христов. Търговските работи на дружеството вървели много добре, ала след смъртта на Н. Христов дружеството през 1853 г. се разтурило. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестил богатство, което не само му осигурило издръжката, но му позволило и да прави благодеяния. През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи. Любящ науката и осигурен материално, Петър Берон се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод на което са неговите 25 тома научни съчинения. .
   През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ - Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон за последен път пътува от Франция в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен умъртвен в стаята си. Ето как се предава страшната му кончина в некролога, издаден от негови близки през 1871 г.: "На 21 март тая година късно вечерта една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то чрез най-грозния и мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат косите, като си помисли как са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, извършили това злодейство!"
   Благодетелят на българския народ и истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, загива от насилствена смърт не случайно в момент, когато е искал да осигури чрез приходите от своите завещани имоти средства за образователните нужди на българския народ,
   След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело и от продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която една малка част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на "Българската мъжка педагогическа гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която от 1897-98 учебна година е почнала да се издържа напълно от средствата на завещанието.
   Нуждата от светски науки и от новобългарски книжовен език на нашия народ се засилва особено много в края на XVIII и в началото на XIX век. Берон пръв схванал новите образователни нужди на народа и пръв ги теоретизира в предговора на своя буквар. Но той не се ограничил само като теоретик. За да възроди своя народ Берон отива още по-далеч - отваря училища и ги издържа със свои средства, подпомага българи младежи да учат в чужди училища; откупува книги, за да подкрепя българската книжнина; търси подготвени лица за да ги изпрати учители в България; непрекъснато се интересува за успеха на училищата в родния си край и крои планове за организирането им.
   Берон съставил буквара, за да даде на българските деца познания на простонароден говорим майчин език и с това изпреварва с десетина години учебниците на други възрожденци и народни будители. В думите и делата му се вижда предано любящият своето отечество син - патриот. "Аз, както всеки еднородец българин - пише той в едно писмо до котленци - не считам за мое отечество само Котел, но и цяла България." Позивът му, поместен в края на първото издание на буквара, започва с думите : "Много похвално е усърдието любороднародно, за общото добро, а не за себе си и своя изгода." "Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всичките наши едноплеменици и да се умножи науката в нашето отечество." Писмото до котленци, свършва: "И оставам усърден за всяка услуга към отечеството си."    В своя буквар Берон намира за нужно да подбужда към патриотизъм и родолюбие пишейки, че България още живее като жив народ макар и не свободна, а под робството на турските поробители. В граматичния материал на буквара има глава "производни думи", в които се изброяват европейски държави. Наред с техните имена е вместил и тези думи: "Болгария, болгарин, София, софиянец, Търново, търновчанин", а в изданието на буквара от 1862 г са добавени и думите "Железник, железничанин".
   Неговият патриотизъм не е само чувство, защото достига до по-висока степен на развитие. Патриотизмът му е и дълг. Берон си дава сметка за образователните нужди на българския народ и е решил да направи нещо за задоволяването им. Берон се обръща към съотечествениците си да изпълнят дълга към отечеството, "кой как може",а сам избира своя път на помощ - да възроди народа си чрез просвета и съграждане на училища. С буквара си той постигна и друг резултат - спомогна да се ускори изгонването на гръцкия език от нашите училища.
   Огромните томове съчинения, достигащи повече от 10,000 страници, са доказателство за голямото трудолюбие на Берон. Той притежавал и способност лесно да се приспособява към различни професии и всякога да добива добри резултати от предприеманата работа. Като учител, макар и за късо време, съзрял недостатъците на "старото" училище, осъдил като безвъзвратно остаряла неговата килийна методика и предложил взаимната метода за вътрешната организация на училището. Въвежда в образованието светските науки и говоримия майчин език, което говори, че Берон е добър педагог. Плод на неговата материална и морална подкрепа са отворените училища в Котел и околията; в Шумен, Разград и т.н.
   Берон е личност с широко образование и всестранен научен интерес. Владеел е осем езика - старогръцки, новогръцки, латински, френски, немски, румънски, руски и български, а съчиненията си е писал на френски (болшинството от тях), немски, гръцки и латински.
Крайно скромен Берон не е оставил никакви биографически бележки за себе си, нито портрет. Единственият портрет, който е запазен, е изработен крадешком от Николай Павлович, учил живопис в Мюнхен с материалната подкрепа на Берон.
   Пестеливостта като добродетел у Берон не съдържа подбудите на скъперника, който се радва на натрупаните богатства като крайна цел на живота си. За какво е използвал пестеливосста свидетелствуват не само многобройните парични помощи, давани през живота му за народополезни дела, но и завещанието му, с което подарява целия си имот за образованието на своя народ.
   "Рибният буквар"и мотивите за написването му. - По професия медик, Берон дължи популярността си между българския народ не като лекар,а като педагог и учител. Той написа повече от 25 тома съчинения, но не този огромен негов труд разнесе славата му у нас. Даже и днес много малко хора познават научните му трудове. През втората четвърт на XIX в. името на Берон се носеше вече широко между българския народ, чрез една малка книжка от 141 броени и 7 неброени страници, рожба на неговата страстна любов към своя народ и желание да го просвети и изравни културно с напредналите народи. Тази книжка е буквар, известен с името "Рибен буквар", назован от читателите му така, заради картинката на риба, поставена на външна корица.
   Какви са били подбудите на Берон, за да напише буквара?
В предговора на буквара си Берон пише: "Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, осъзнах колко мъки теглят горките наши деца, защото като преминат младостта си в школото с толкоз страх и треперане, излизат и не знаят барем името си да напишат правилно, нито да си сметнат що вземат и дават по дюкяните.
   Една от причините за лошото състояние на килийното училище и за мъките на "горките деца" е, че в ръцете на последните не се давали книги, "писани на техния език" т. е. писани на говоримия народен български език.
   Съдържание на буквара. - "Рибният буквар" е учебник, който е пригоден не само за първоначалното обучение по четене. Той застъпва всички учебни предмети, които според Берон трябва да се изучават във взаимното училище.
   Материята, която се използува за първоначалното обучение по четене, е изложена от 1-26 страница и съдържа: азбуката от 42 букви с църковнославянско очертание в 5 вида - едър, среден и дребен шрифт; четвъртият вид е с разместването реда на буквите в азбуката, а петият - с отделянето на гласните от съгласните; следват едносрични думи, двусрични с разделни срички, трисрични и т.н. Тъкмо тази материя е букварът в ограничен смисъл на думата.
   Съдържанието на "буквара" (стр. 1-26) е пригодено, за да се използува и за обучението по граматика. Сам Берон казва в предговора, че "сочинил този буквар изпърво с имена, местоимения и прочее по граматически ред, щото сега да се учат децата да сричат по тях, а подире да ги имат за примери и помощ на граматиката".
Глава ІІ от буквара съдържа материя по 3акон божи. Това са молитви на църковнославянски език с посочване през кое време трябва да се чете всяка една.
   Читанката обгръща гл. III - "Умни съвети", гл. IV - "Умни ответи", гл. V - "Басни" и гл. VI - "Различни истории". Всички четива и изречения (гл. III) са с морално съдържание. Техният избор е станал с оглед да бъдат използувани те и за целите на моралното обучение. Обучението по морал в онова време се е водило във всички училища, които са изучавали християнските добродетели. Последните в манастирските училища са били усвоявани и чрез упражнението им.
Гл. VII - "Физически сказания", която съдържа статии с предметно съдържание, може да се използува и за целите на обучението по четене, ала тя е предназначена повече да даде познание по естествознание. В края на буквара е поместена "аритметиката". След като излага реда на цифрите, Берон дава примери (без дефиниции и други обяснения) за четирите основни аритметически действия. "В тази къса аритметика, пише Берон, не написах правила, ами само примери,но учителят трябва да казва на децата, кога не разбират, и да им дава според тези и други примери, за да се упражняват." В края на буквара са прибавени и картини за някои от описаните животни.
   От съдържанието на буквара се вижда, че той представя една цяла програма за взаимно, първоначално, училище. Статийките увличат не само защото са писани на говорим български език и защото са със светско съдържание, но и защото изложението им е увлекателно. С новостта си букварът е правил силно впечатление на читателите. Ето как старозагорският учител Атанас Иванов предава в спомените си впечатлението, което е произвел "Рибният буквар": "Него време се яви първата българска книжка, рибеното букварче, от покойния Петър Х. Берович. Българите не можаха да се начудят и нарадват на туй, че имаме вече и българска книга, та я разграбиха до една." А. Венелин, който е познавал учебната литература от онова време, се изказва тъй за буквара: "Аз не съм видел нито един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна."
   Берон за звучната метода и за взаимоучителното училище. - Изложението на материята в буквара показва и метода, по който Берон мисли, че трябва да се води първоначалното обучение по четене. Най-първо азбуката се наизустява по ред от А до последния звук чрез често повторение. С този урок почва даже и цялото обучение на взаимоучителното училище. След като приготвят чинове-пясъчници на които ще бъде написана азбуката, ще бъде повикан свещеник да свети вода и ще поръси за здраве и успех в учението, след което учителят ще преподаде първия урок. "Тогаз ще начене да показува с показалката и да дума А, Б, В, Г, Д, Е... и прочее, а децата ще го последоват...". След като чрез често повторение се научи цялата азбука да се чете и пише, тогава се преминава към четенето на думи по реда, по който са изложени те в буквара: най-напред едносрични думи; после двусрични, но разделени на срички; трисрични и т.н. По този ред е била изучавана азбуката и в килийните и във взаимните училища, като са добавяли някъде, четенето й в обратен ред или разбъркано - с разместването местата на буквите в реда на азбуката.
   Новото, което Берон внася в методата на първоначалното обучение по четене, е звуковането, т. е. изговарянето на звуковете самостоятелно, чисто, но не с добавка на други звукове, както е практикувало църковното училище с буквената метода. И този нов метод за първоначалното обучение по четене Берон е препоръчал 44 години по-рано от въвеждането му официално в нашите български училища през 1868 г. Наистина, Костадин Костенечки в своя трактат "О писменех", е препоръчвал звуковането четири века преди Берон и възможно е, учителите от Търновската школа да са я практикували през XIV век, обаче факт установен е, че когато Берон издаде своя буквар, не само че никое училище не беше запознато с нея, но и никой учител не можа да я усвои от Рибния буквар без допълнителни самоупражнения. Звуковането се въведе у нас през 1868 г. от други наши педагози.
   През 1824 г. взаимното обучение беше вече известно на много гръцки училища. Берон, обаче, пази славата на пръв български педагог, който препоръчва въвеждането на взаимоучителна метода в нашите училища и който пръв в нашата литература излага реда, по който трябва да се води обучението във взаимното училище.
   Учител и ученици; образование на жената. - По въпроси, които засягат възпитанието, Берон има съвременно схващане. Мнението му за отношението на учителя към своите ученици, изказано преди сто години, е противно на практиката от онова време, когато грубото държание на учителя към учениците ,както и телесни наказания било често явление в килийните училища. Берон с основание се противи на тези архаични методи и най-много на безхаберните учители,които понякога срещал. Петър Берон изхождайки от епохата, опита си и педагогиката, бащински съветва:"Ако сега начевах като млад учител мисълта ми не ще е да спечеля пари, нито да се големея, ами да оправя и наставя, колкото мога към добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце родителите техни. Ще се трудя да съм и отвътре и отвън добър, смирен, кротък, целомъдър и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици." В този цитат се изтъква и примерът на учителя като важно възпитателно средство.
   Берон проявява особени грижи за образованието на жената. Той още през 1840 година е пратил пари на брат си Руско, за да намери учителка и да открие девическо училище в Котел. И такова училище е било открито. За него е поместена в сп. "Любословие" (1846 г.) дописка, в която по случай годишните изпити на Котленските училища се казва: "А най-превъзходна, обаче ученолюбивост показа онова училище, в което се учат момичетата, които се изпитваха по чисто прочитане, на чисто и добро писане и в правила аритметически." В същата дописка се добавя, че това училище се поддържало от "Петър Берон, родом от Котел, който плащал за това училище". В същото списание К. Г. Фотинов, като добавя, че "същият Берон е създател и на пет училища и ревностно ги подкрепял с имуществото си - по едно в Котел, Елена, Шумен, Сливен и Търново".Накрая Фотинов се провиква: "Божественото вдъхновение просвещава ума на добродетелния и го наставлява в деяния общонародни." В една дописка, поместена във в. "Цариградски вестник" от 1861 год., четем следното: "Познатият Вам д-р П. Берон от юни 1859 г. е определил по 200 жълтици всяка година за девически училища на различни села в Шуменската кааза." Първите 200 жълтици били разпределени за училищата в Котел, Шумен, Осман Пазар [Омуртаг] и в десет села.
   Към края на своя живот Берон сменя мнението си за подхода при обучението на жената от българското училище. За това съдим от неговото второ завещание (1867). Като подарява бащината си къща в Котел за училище, той поръчва тя да се пригоди на негови разноски за девическо училище, за което да се намерят учителки "жени рускини или славянки, немцойки, гъркини или италианки, които ще научат децата на два или три езика". В допълнение в тези училища учениците ще се учат: 1. да четат, пишат и да смятат; 2. ще изучават руски, френски, италиански и немски, за която цел според приходите на училището ще се подържат 2-3 жени, които говорят тези езици; 3. същите жени ще учатмомичетата да кроят дрехи за жени и за мъже; 4."Момчетата ще учат два занаята, които са нужни за селата, в които живеят."
С това схващане Берон се отклонява от общообразователния принцип - "само знание" и поставя една по-конкретна задача на училището - да готви възпитаниците си по-пряко за професионален живот: ученичките ще се учат да шият везат и готвят, а учениците - занаят, който е нужен за селата, в които ще живеят. Освен това учащите се трябва да изучават и 2-3 езика.
   Берон и нашата книжнина; дружество за организиране на училищата. - В буквара си от 1824 г. Берон помества позив "към любезните си еднородци", в който известява, че са приготвени за печат разни книги на български език, и в който напомня на всички "любородци", че са длъжни да подкрепят материално тази инициатива. "Трябва да се силим, колкото е възможно да се печатат повече книги на нашия език за образованието на нашия народ, защото коджа време откак се намира в темнота без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменици, и да се умножи науката в нашето отечество."
   Идеята на Берон да образува "дружество" е един грандиозен план да обедини разпръснатите усилия на отделните любородци и църковно-училищни настоятели в една организация. Тази идея ще е заимствувана от чужбина, гдето Берон е наблюдавал, че грижите за училищата са възложени на официалната власт или на отделни организации, ала тя ще се е затвърдявала и под влиянието на големите неудобства, които му са били създавани от положението - да подпомага отдалеч училищата на своята страна. Берон има заслуги и за създаването на нашия книжовен език и правопис. С буквара си той спомогна да се наложи източното наречие като книжовно и посочи, че българският звук Ъ, трябва да се означава с особен белег; а с научните си трудове, макар лишени от научна стойност, Берон се рисува като човек, който прави жертви и усилия, да бъде полезен и на цялото человечество. Характеристика: Благодеянието си към българския народ Д-р Петър Берон почна като учител - с написването на "Рибния буквар". И след като свърши медицина, той до смъртта си пребъдва цял в услуга на своя народ. Занимавал се е също с търговия, увлича се дълги години в научни изследвания - и през всичкото това време той мисли само за просветното издигане на своя народ.

начало